Лесно е да запазиш една търговска марка, едно име, един патент - и да Не я ползваш, а само да се пазариш за колко повече ще я продадеш на този, който ще я вкара в живота.
В този смисъл аз съм за пълното плагиатство - ако намериш нещо полезно за хората и можеш да им го дадеш, масово да го разпространиш - Действай.
Интересите на обществото преди всичко.
После, ако се окаже,че си откраднал идеята, машината, не знам какво си - някой да те осъди и да вземе част от облагите, от "медалите", от "звездното излъчване".
Част - да остави на реализатора Неговото си.
Щото на кой му пука за ФЕРАРИ,когато то е в гараж, на трупчета !?
ФЕРАРИ е за писта и Само с умел пилот то може да е това, за което е създадено.
Иначе е нищо :)    . 
Да запазиш за себе си нещо, което ще ползва други - това е да имаш патент за най-ценно лекарство и да го държиш в сейфа , докато хората измират от болеста - долно, недостойно, анти-социално поведение.
За затвор подходящо.
:)
Тук не става дума за кражба - защото ако от твоето изобретение аз направя сто милиона, то ще струва много повече, отколкото когато никой не е направил нищо от него.
Тоест - цената се определя от ползвателя, не от създадетеля.
Идеята ми е - ползвателя да Не се санкционира, а да се възнагради, заедно със създателя.
И Двамата.
И не е проблем той да получи тази цена, този, който е изобретил нещо, което обаче въобще не е могъл да го ОЦЕНИ, да го направи нужно и търсено.
Знаем - нефта от край време е познат, но взе е бил само вреден, докато ФОРД не направил автомобила масов.

Ако аз намеря вратичка в някой закон/договор/отношение и успея да защитя клиент в положение, което винаги досега е било губещо - то аз създавам Прецедент, работата ми става известна на неограничен кръг хора - и всеки може да ползва постигнатото от мен - без да ми дава и стотинка.
Практически аз губя много и много и цял живот.
Вместо от една песен, станала някак си хит - да пирувам десетилетия.
:)