Гледах по АNIMAL крокодили,в любовен период.
Мъжките си извоювали територии на брега и чакат. Женската минава и "си говори" поотделно с всеки.
Накрая с един разговора й "потръгна".  И тези 6-метрови зъбати крепости почнаха да издават едни нежни звуци,едни бълбукания невинни,един фин танц на телата.
Коментатора каза,че това било само любовна игра.За чифтосването било рано.

Тези примитивни същества,непроменени милиони години, с мозък колкото орех - те държат потомството им да бъде създадено с позитивни емоции.

Прехвърлих през главата си миналите клиенти и казуси.
Изводът се наложи:
Когато и докогато съм работил с удоволствие по даден казус - съм имал успех.
И нещата са се развивали добре,и клиентите са оставали доволни и се връщат пак.
 

"Всичко започва и свършва с теб" и в песента:
 

Професията ти никак не е лесна.Тя май повече с лошото е свързана, отколкото с доброто.
Какъв трябва да е казуса, че да ти носи удовоствие?

Лошото може да преобразуваш в добро.
Рухналата сграда да премахнеш - и да сътвориш нещо модерно,удобно,Впечатляващо.
Което ще служи на хората години.

Ясна дефиниция нямам.Конкретиката решава. Но обикновено:
-Трябва да изглежда чист. Със защита на престъпници изключително рядко се захващам;
- Да е оплетен.Решението да не стане ясно на момента;
- Противника да изглежда силен и борбен;
- Клиента да е енергичен и да иска резултата силно;
- Хонорара трябва да е добър.
:)

Не дай боже, ако ми се наложи и мога да си те позволя, ще се обадя :)

И да, прав си, сигурно е на принципа:едно нещо, за да се оправи първо трябва да се разруши.

Отношения,които са били регламентирани,или наложени-се оказват Несправедливи, или незаконни, или неоптимални - И ние ги преобразуваме.
Понякога изцяло заменяме старото,понякога частично.
:)

Не се учудвам на получените позитивни резултати от свършената работа.Когато се работи с удоволствие,работата спори.Поздрави!:)))

Кар, според тибетските мъдреци един от седемте закона на успеха е закона за най-малкото усилие

Разумът на природата функционира без всякакво усилие...с безгрижие, хармония и любов
И впрягайки силите на хармонията, радостта и любовта, ние с лекота създаваме успеха и благополучие

Аз вярвам в тази истина, защото я откривам в живота
Страхотен си с темите и аз все при теб
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Тя ме стяга както яката на хитона ми."
Йов 30:18

съм на адвокатски вълни..
Чета книгата на добричкия адвокат Пенчо Иванов - "Два казуса и много съдби" и вероятно ще постна тук нещо за нея..
Много съм впечатлена от автора - един истински добруджанец, един многострадалец..

Знаеш ли,преди време чух от адв.МАРКОВСКИ, че голямо влияние върху него,на млади години, оказал "ПАЛАТА N 6" на Чехов.
Намерих и прочетох разказа и се убедих,че никога не можеш да си сигурен къде е дъното. Надолу е също толкова безмерно - колкото и Нагоре.

Но за разлика от Марковски,който след Чехов се концентрира върху наказателното право, и е един от най-добрите, то аз категорично обърнах гръб на
криминалната престъпност.

Интересно е: От едно и също нещо -различни резултати.
:)

"Благото на адвоката се гради вурху нещастието на клиента му". Цитата не е мой, но е мъдър!
Весели, свежи и релаксиращи празнични дни!

Върху ЩАСТИЕТО на клиента се гради.
При нас идват много хора и Преди да направят каквото и да било - за да са сигурни,че ще е издържано юридически.

Въобще не е и задължително да ползваш адвокат.
Всичко можеш да правиш сама.

Ние сме като лекарите - помагаме на хора в беда, когато ни потърсят те.

Продавачите на храна - купуваш си от тях ,след като не можеш да си произведеш хляб,сирене и т.н...
Затова си купуваш Всичко - и лекарства, и дрехи.
И ако не го направиш - ще умреш гладен,или от студ, или от болести.

Но това не значи,поне според мен - че тяхното щастие се гради върху чуждото нещастие.

Поднасям своите извинения на karanikolov, просто.....както и да е!
Съжалявам!

Тази мисъл съществува,някои вярват в нея и не е лошо да се разсъждава върху нея.
Истината се появява - в диалога на различните.
:)

Там в съдебната зала трябва да си много добър оратор .Никога да не говориш изкъсо , но все пак да се връщаш в изходнато точка винаги , когато трябва да нопомняш нещо. Увода да ти служи винаги за трамплин , а заключението ти за безспорен ФАКТ.
Говори така , че целата зала да спре да диша и да забрави къде се намира и коя е жертвата. Акцентувай винаги много образно , ако трябва да отвлечеш вниманието .Винаги наблягай точно на тези думи , които не искаш да подчертаваш умишлено. Помни , че делото печели не невинният - а по- добрият адвокат !
Накрая настава гробна тишина и съдията се опомня след 2 минути . Владееш ли техниката си безспорния фаворит . Дишай само равномерно пред трибуната като при мерената реч в стиховете.

Поздрави от мен !

Поезията е дисциплина на ума и фитнес за душата !
Почни да пишеш стихове !

Проблема е,че съдията,след като се опомни - и почва да мисли.
И може да достигне до извода на ПЛУТАРХ от "Успоредни животописи" - че добрия оратор не винаги е умен.
:)))

Но аз съм напълно съгласен с теб - за поезията, и необходимостта да се изразяваме Цветно, Увличащо, да създаваме у хората Дълбоки и Красиви чувства и усещания.

Може би и прозата дава възможности за изява, не мислиш ли?
:)

Не се и сэмнявам за прозата - всеки сам избира и решава полето за изява .Поздрави и усмихнат да е денят ти !

Не е ли малко скучно в поезията,и самотно..

При вас няма спорове, няма диалог някак.

Когато публикува стих поета получва или сто букета, или сто трънки и това е.
Не се анализира мисълта,становището, а способността да пише..

Не е ли така?

Не бих казала , че е скучно. Представи си и отсрещната страна - поет и разговора в рими. Нсъщност мисли и разсъждения всеки може да прави и то в писмено и говоримо.

Да,права си,като произведение на Шекспир.

Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствието се превръща в занаят.
За мен удоволствието е отдих за образования и трудолюбив човек и единственото занимание за безделника и невежата.

Така или иначе - ние следва да правим нещо през тези 24 часа на денонощието.

Ако от нещата ,които ни създават удоволствие се издържаме би било чудесно,не мислиш ли?

Всъщност - ние може би малко изследваме "другите" възможности , с които да си създаваме Усмивки.
И пари с усмивки.

Доверяваме се на инстинктите си, или на опита на "другите", голяма част от които също са доверявали на предишни и така:
"В това село хората с поколения са правели едно и също,и нищо не е било различно от предишното,и Никой не е бил различен от предишния"

В поста си ни даваш примел как едни животни успяват да предадат едно на друго това върховно чувство наречено любов .Различните фасетки на тази дума ме карат да осъзная една простичка истина , че любовта може всичко.Има обаче едно условие и това е тя да идва от сърцето.Шаблонно звучи , знам но не знам как по друг начин да го кажа.Особено в професия като твоята а и като моята , където човека е обекта на който даваме продукта на труда си изисква любов.Може и да ми се смееш но това е много важно за мен в професията.Искрено да си загрижен а не само професионално.Личната ангажираност те прави още по ценен и е гаранция за успех в повечето случаи.Поздрав!

При искрена загриженост просто разсъждваш по друг начин : по-силно си настроен за положително развитие на казуса.
Наистина Искаш тогава.

трябва да го обичам. За това, ако си обичаш професията, ако обичаш хората, на които помагаш тогава ще ти е много по-лесно да си доставиш удоволствие и в работно време няма нужда да чакаш почивните дни.

A ти откри ли своето ?

има доста неща, които ми причиняват удоволствие и аз си ги върша.

Колега, не винаги можеш да работиш казуса с удоволствие, особено ако трябва да събереш разпръснатите кости на самоубиец, скочил от 12я етаж, или да защитаваш изнасилвач, блудствал с 9 годишно момче, което е добарал в парка докато си пускало хвърчилото.
Ако от това започваме да получаваме удоволствие, значи нещо много яко се е объркало вътре в нас!!!
С най-добри чувства!

Ако работата като следовател,включително нещата, които си длъжен да видиш - ти действат прекалено зле - не е проблем да си подадеш оставката.
Това бе и една от причините за моята.

А адвоката има право да откаже всеки клиент.
Аз отказвам,и други го правят.

Знаеш ли-интересно ми е....понакога се чудя/нищо лично-въпрос/-малко са адвокатите,които подбирателно практикуват професията си.В твоя "занаят" преобладава житейската утайка и твоята нелека задача е да я изчистиш до прозрачност/до доказване на обратното/ или да докажеш виновност,което не е в твой интерес,защото губиш от контингента си,който ти осигурява жизнения стандарт.Езикът ми звучи грубо,но това са истинските неща.Питам се в такива моменти,поемайки случай за който си наясно,че диагнозата е виновност/защото рутината ти дава ареал на предположения близки до 100%-вото заключениуе/-как поемаш случая и кое чувство преобладава.Кое натежава на везната-съвестта да откажеш на клиента,обязаностите ти като професионалист и човек чиято професия е свързана с печелене на пари от всякакви казуси и случаи или това да доведеш нещата до край с пълна победа?Неудобен въпрос,но.....ако искаш може и да не ми отговаряш-с две думи ако спечелиш дело,което за други адвокати е загубено предварително,/защото клиента е много загазил/после изпитваш ли душевни угризения?!

Правя уговорка,че с криминални престъпници не се занимавам - крадци,изнасилвачи.... И като вземем предвид това,то:

Всъщност - проблемите са два:

1. Да кажеш истината на клиента.
И ако прецениш,че може да намалиш потенциалните вреди, които клиента би понесъл, и клиента се съгласи на този подход - действаш.

2. Да играеш честно.
Без подкупи,фалшификации,заплахи и т.н....
Вярно е,че адвокат губи спечелено дело,или обратното. Но правилата са за всички.

Всъщност - винаги преди да поема случай го проучвам и си отговарям на въпроса:
"Морално ли е това, не злоупотребяваш ли с положението, ти би ли направил сам такова и как ще се чувстваш ако по отношение на теб го направят".

Имах обаче 2 случая,когато се оказвах "адвокат на дявола", но го разбирах чак в напреднала фаза на процеса, когато вече бях спечелил делата.
Гадно се чувства тогава човек.Много омърсен.

Брлагодаря ти за честния и изчерпателен отговор!Това е....в една такава професия /за жалост /винаги може да бъдеш и наскърбен